Лотарингският Кръст
Правото да го носят само Рицарите Тамплиери им е дадено от Йерусалимския Патриарх при учредяването на Ордена. Има твърдения, че Лотарингският Кръст е направен от парчета от Кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос. За двете напречни парчета пък се говори, че са „Златната среда“. Ние знаем, че той символизира двойната защита: духовна и физическа. Оттогава досега само нашият Орден има право да го носи и притежава.
Двамата рицари на кон
Двамата Рицари върху кон е един от уникалните символи на Ордена на Тамплиерите. Този символ е събрал в себе си цялата организация, философия и уникалност на Ордена. Думите, с които може да бъде описан, са толкова много, че описанието става невъзможно.
Военните специалисти ще кажат, че това е онагледяване на уникалния начин за придвижване на военни части по това време – пехотата върху конете на кавалерията. Това осигурява бързина, гъвкавост и оперативност на военните формирования на Тамплиерите. С правилото Рицарите-воини от самото постъпване в Ордена да се обучават на
военното изкуство по двойки, Орденът на Храма прилича на съвременните специални части. Това би казал военният.
Религиозният наблюдател би казал, че двамата конника е изключително точно онагледяване на братските отношения в Ордена. Братът, който стои отзад, пази с тялото си гърба на ездача, а ездачът пази с тялото си гърдите на седящия отзад. Мисля, че двете определения са половините на единственото.
Двамата Рицари на коня са мощен символ на Ордена на Храма – Смъртоносна ефективност към враговете и братски отношения помежду си.
Знамето
Бойните Знамена никога не са преставали да бъдат най-важния символ за военните формирования през древността и до наши дни. Те са особен вид символи, с невероятна сила и въздействие. За защитата им са умирали много хора в самоубийствена битка с враговете. В не един съвременен военен устав е записано, че ако знамето на частта бъде пленено, военната част се разформирова. Като истински специалисти във воденето на война, Тамплиерите отдават огромно значение на бойните си знамена.
Кардинал Жак дьо Витри – епископ на Акра, често е придружавал Рицарите Тамплиери в техните военни походи и описва по следния начин бойния и религиозен дух на Братята от Ордена:
„Когато зазвучи призив „на оръжие“, те никога не броят враговете и за какво ли е необходимо? Лъвове в битката, агнета в манастира; храбри воини на полесражението, кротки монаси в молитва; свирепи и безпощадни към враговете на Исус Христос, те са добри и милосърдни към християните. В битката носят пред себе си знаме, разделено на черна и бяла половина, в знак на това, че са справедливи и милостиви към християните и страшни и ужасни за враговете. Самите Братя наричат това знаме Beau-seant или понякога Bien-seant“.
Ернул (оръженосец на Балдуин Ибелин и хронист) пише, че от самото основаване на Ордена на Храма, Братята Тамплиери са имали знаме, наречено Baucant.
Знамето е разделено хоризонтално на две части – горната е черна, а долната е бяла, понякога с червен кръст, разположен на бялото поле. Значението на цветовете на знамето не е изяснено категорично и досега. Смята се, че означава победата на доброто над злото, но има и много други тълкувания.
Лично на мен най-много ми харесва обяснението, че цветовете символизират връзката между Рицарите Тамплиери, облечени в своите бели плащове и Сержантите, облечени в своите черни дрехи.
За организацията при носенето на знамето по време на битка Марион Мелвил ни дава безценна информация:
„До началото на атаката Подмаршалът носи знамето редом с Маршала. За да даде сигнал за нападение, Маршалът „в името на Бога“ сам взема флага. Той не може да се защитава, държейки Le Beauseant с дясната ръка, а поводите с лявата. Затова около него се групират пет-десет Рицари, които „се бранят от своите врагове, както могат“. Маршалът назначава един от тях за Командор и му дава втори флаг, увит около копие. Той трябва да бъде разгърнат, ако първото знаме бъде пленено или разкъсано. При положение, че Маршалът бъде ранен или не е в състояние „да бъде отпред“, той е заместен от Командор, който носи резервното знаме, защитаван от ескорт. На брата, който се грижи за Le Beauseant, е строго забранено да го навежда или да го използва като оръжие. Наказанието може да бъде толкова голямо, че е вероятно провинилият се да го оковат, за да не носи никога повече знаме и да не бъде Командор на Рицари <…>. Защото когато навежда Le Beauseant, тези, които се намират далеч от него, не знаят защо става това <…> и всеки враг може по-лесно да го плени, когато то е наведено, отколкото когато е издигнато. А хората, които губят своето знаме, изпадат в голяма паника и това може да доведе до пълен разгром.“
Нищо повече от това не може да се каже за важността на знамето и отговорността на знаменосците.
Червеният кръст
Другият уникален символ на Рицарите Тамплиери е червения кръст, който те носят на белите си плащове.
В началото, сам по себе си, червеният кръст не е представлявал отделен от плаща символ на Ордена. Мелвил описва в своята История появяването на червения кръст на белите плащове така:
„На следващата година (1147 г.) папа Евгений III пристига в Париж. Пред олтара в абатството Сен Дени кралят приема посоха на поклонника и получава от ръцете на папата орифламата. За великденската октава (27 април) Евгений III присъства на Генералния Събор на Ордена на Храма в техния нов Дом в Париж, където са също и кралят на Франция, архиепископът на Реймс и много други прелати. Събират се сто и тридесет Рицари, всички облечени в бели плащове. Магистърът на Франция Еврар дьо Бар напомня на своите най-добри воини, отиващи в планините на Киликия на помощ на френските Рицари, за техния опит от войната в Испания срещу маврите. Впечатлението, което правят Тамплиерите, очевидно е забележително, защото фразата „Братята от Ордена на Храма, всички облечени в своите бели плащове” се повтаря от много хронисти, дори и в официални документи“.
На този събор папа Евгений III дарява на Тамплиерите правото да носят изображение на ален кръст на лявата страна на плащовете си „за да може този победоносен знак да им служи като щит, и за да не отстъпват никога пред който и да е неверник“. Кръстът е изрязван от червена тъкан и има най-проста форма: „принадлежащите към Ордена на Храма носят обикновен кръст с червен цвят“.
Белият плащ
„…всички одежди на Братята да бъдат във всеки годишен сезон с един и същ цвят, бял или черен. На всички Братя-рицари през зимата и през лятото им разрешаваме по възможност да носят бели плащове…“
В своето описание на Латинската редакция на Устава на Ордена на Храма Марион Мелвил пише:
“ … По-нататък се определя външният облик на Братята. Техните дрехи трябва да бъдат или чисто бели, или черни, от груба вълнена тъкан и да не са подплатени с други кожи, освен овчи. Те трябва да получават облекло, каквото носят конярите.“
„История на Ордена на Тамплиерите “ стр.22-23.
Във Френската редакция на Устава на Ордена на Храма в параграф 17 пише дословно следното:
„За облеклото на Братята: заповядваме всички одежди на Братята да бъдат във всеки годишен сезон с един и същ цвят, бял или черен. На всички Братя-Рицари през зимата и през лятото им разрешаваме по възможност да носят бели плащове. На никого друг, освен на посочените по-горе рицари на Христос, не е позволено да носи бял плащ: нека тези, които са напуснали този мрачен живот и са облекли белите одежди, да се смятат свързани със своя Създател. Какво означава целомъдрието? Целомъдрието е увереност в телесната храброст и здраве.“
Трябва да се отбележи императивният израз „…На никого друг, освен на посочените по-горе рицари на Христос, не е позволено да носи бял плащ…“. Само по себе си това изречение е показателно за дълбокия символен и ритуален смисъл, влаган в носенето на белия плащ.
В подкрепа на тези думи по-нататък, на стр. 267 от „История на Ордена на Тамплиерите“ на Марион Мелвил, четем следното:
„Наказателният кодекс на тамплиерите съдържа седем вида наказания – най-тежкото е отстраняване от длъжност и прогонване от Ордена. „Ной-страшното е да напуснеш Дома, пази, Боже, всекиго от това“. Прогонването от Ордена е безвъзвратно. Виновният трябва да „отиде да спасява душата си в по-строг орден“, за предпочитане при цистерцианците, ако последните желаят да го приемат. Следващото по строгост наказание е „да загубиш своите одежди“. Тази принудителна мярка може да се налага за продължително време, но не за повече от година и един ден. Плащът на каещия се сваля по време на събор, след това се облича отново в одежди без червен кръст, живее в дома на духовно лице и се труди заедно с робите, докато не заслужи милост. Третата санкция е „когато се изоставят одеждите в името на Бога“. Това е по-малко унизително наказание, налагано в изключителни случаи – виновният трябва да пости три пъти в седмицата „докато Бог и Братята не проявят милосърдие и не го оставят“, да се храни на земята „върху своя плащ и да води магаре или да изпълнява някаква друга служба от най-мръсните служби в Дома, тоест да мие чиниите в кухнята, да чисти лук и чесън или да пали огъня < … >, да носи своя плащ много стегнато вързан и да ходи, доколкото е възможно, смирено“.
Изводът се налага сам. На белия плащ е отдавано значение много над значението на отличителен белег. Отнемането му присъства в трите най-строги наказания на Ордена и се равнява на окончателното или временно отнемане на благословия или благодат.
Интересно е, че бялата одежда се е смятала за достатъчно доказателство за принадлежност към Ордена на Храма в онези години. Имайки предвид изключителните привилегии и облекчения, дадени на Рицарите Тамплиери от поредица папи, носенето на бели дрехи по подразбиране е разпростирало действието на тези привилегии и облекчения върху носещите ги. Не са липсвали и злоупотреби. За това до каква степен тези злоупотреби са вредили на Ордена можем да съдим от факта, че на тези случаи е посветен цял параграф от Френската редакция на Устава на Тамплиерите. В параграф 68 е записано следното:
„Нека сержантите и оръженосците не носят бели одежди, защото това нанася на Дома голяма щета. Защото в земите от другата страна на планините са се появили лъжеБратя, женени и прочие, които се наричат Братя на Ордена на Храма, но са миряни. Това ни донесе много позор, а на Ордена на рицарството – много вреди, защото даже тамошните оръженосци са преизпълнени с гордост, предизвиквайки многобройни разпри. Нека се потрудят да им дадат черни одежди, а ако няма такива, да бъде облекло, каквото се намира в онези провинции, но от груб вълнен плат.“
За значението на белия плащ, като най-мощен и специален символ на Ордена на Храма, говори и фактът, че правото му за носене е отнето със специално споменаване в булата „Vox in Excelso „на Папа Климент V на 22 Март 1312 г. В булата пише следното:
“ … Мнозинството кардинали и членове на съвета реши, че е по-добре и по-целесъобразно и угодно за Бога и за съхранението на чистата християнска вяра, а също така и в помощ на Светите Земи и по много други причини, да забраним ордена на тамплиерите. Този път бе предпочетен. Напомняйки, че Римската църква имаше намерение да разпусне прославения военен орден по причини несравнимо по-малко сериозни от изброените по-горе и без да предяви на братството толкова ужасни обвинения, ние не без мъка и сърдечна печал и не поради съдебните присъди, а според нашите апостолски и безсрочни задължения, разпускаме гореспоменатия орден на тамплиерите и отменяме неговия Устав, облекло и наименование, налагаме забрана на неговата по-нататъшна дейност с одобренито на Светия събор, а също така, строго забраняваме на който и да е било да постъпва в този орден в бъдеще или да носи неговата одежда, или да се нарича тамплиер пред други хора. Ако някой наруши нашата заповед, да бъде отлъчен от църквата ipso facto. Освен това, ние оставяме Братята и имуществото на този орден в разположение на Светия Престол и имаме намерение с Божията помощ да използваме всичко това за благото на християнската вяра и Светите Земи още до края на този Събор“.
Уставът, Плащът и името на Ордена на Тамплиерите се отнемат още преди да се отнемат имотите и другата му собственост. Сякаш представляват изключителна ценност. Сякаш с лишаването на Ордена от Устав, дреха и име, се цели да се отнеме от силата му.Докато в началото, Папа Климент V сякаш се скрива зад „мнозинството Кардинали“, накрая той лично отлъчва от църквата дори хора, които се назовават Тамплиери. Това изглежда е причината всеки път, когато Тамплиерски равнораменен Кръст „пате“ бъде използван от някой за Орден, друго военно отличие или по друг начин, този кръст да се именува „Малтийски“ и досега. Просто думата „Тамплиер“ е водела след себе си проклятието на католическата църква векове наред.